ЗАЩО ДА СЪМ ДУША НА ОБЩЕСТВОТО, КОГАТО ТО САМОТО НЯМА ДУША!
Владимир Висоцки

Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.

И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.

Из песента „Аз не обичам!“
Превод Румен Леонидов

На 24 юли 1980 г. в Москва тече първата седмица от летните олимпийски игри. Въпреки бойкота на САЩ и някои от съюзниците им поради съветското военно нахлуване в Афганистан през декември предишната година, в съветската столица е пълно с представители на западни медии. Властите са се постарали да прочистят столицата от всякакви антисъветски елементи, които биха могли да компрометират комунистическия режим, а милиционерите следящи за реда по улиците на града са повече от участниците в спортните състезания. Но въпреки строгите мерки едно събитие ще разтърси из основи привидното спокойствие и празничната атмосфера.

В топлата юлска вечер една весела компания, сред която са актьорът Валерий Янклович, лекарят Атанотолий Федотов и поетът с китара Владимир Висоцки, сяда да се почерпи. Няколко часа по-късно един от тях ще бъде мъртъв. Какво точно е причинило смъртта на Висоцки е загадка и до ден днешен. Версиите варират от инфаркт (официалната), през злоупотреба с алкохол, свръхдоза морфин, неволно убийство от приятелите му (завързали го да не буйства, но го забравили) до ликвидиране по заповед на КГБ чрез отрова, сипана от доктор Федотов в питието на жертвата. Независимо какви са причините, властите са толкова уплашени от случилото се, че крият смъртта на Висоцки в продължение на 3 дни. Въпреки това слуховете вече са плъзнали и множество хора започват да се събират пред театър Таганка, където е играел Висоцки. На 28 юли по улиците на Москва излизат близо един милион руснаци, за да изпратят любимеца си в последния му път,. Според очевидци цветарските магазини са опоскани до шушка и дори по покривите на околните сгради е било пълно с хора.

Самият Висоцки, въпреки критичното си творчество и отвращението си от порядките в страната, никога не се обявява открито против комунистическия режим. От своя страна, управляващите се отнасят сравнително толерантно към него и дори му разрешават да пътува на Запад. Това не променя факта, че Висоцки е символ на всичко онова, което властта не понася и от което се страхува – почтеност, смелост, независимост, свобода на духа, съчетани с огромен талант и невероятна харизма.

Погребението на Висоцки се превръща в най-голямата спонтанна демонстрация против комунистическия режим по време на 70-годишната му история, при това излъчена на живо от световните медии. Въпреки че множеството не е агресивно, силите на реда са уплашени и го атакуват брутално, чупейки портретите на Висоцки, стъпквайки цветята и разпръсквайки хората със струи вода. Тогава множеството започва да скандира „Фашисти! Фашисти!“ и тези кадри обикалят целия свят!

Оттогава всяка година на 25 юли хиляди хора се събират на гроба на Висоцки във Ваганковското гробище, не само за да запалят свещичка, но и да послушат песните му, които го направиха безсмъртен.

Неравен бой, изплашен екипаж...
Спасете нашите души във рая!
Тогава кресна той: "На абордаж!
Това не е краят! Казах – не е краят!"

Из песента „Още не е вечер“
Превод Румен Леонидов

линк към песента

https://www.vbox7.com/play:901afb55?fbclid=IwAR2cWflAKRrHyZhod4NDva5Za3A2pJ9FK1PZhhCbUQ6EkxO3RTyPkUYpFmU